Tqloto_tekst_Desi_red

ни и субтилни душевни реакции – през тази несъстояла се цялост,
която сега е погрешно препратена само към телесното, но
не като тяло-дом на битието, а като тяло-проекция презентация,
тяло механизъм съоръжение-оръжие, а не собствено човешко
оприсъствяване на живото. Липсата на уважение към заедността
на човешкото – вакуумът от резигнацията са следствия от
маргинализирането на целостта на личността и отричането
на явеността на тялото като космизиране на битието. Веднъж
в насоката на проявяване, подреждане и втори път на съзвучие,
съучастие – красота. Желаенето, копнежът по публична
разположеност, за публична откритост на състояването на личността,
което е макар и обществено продуциран, дълбоко интимен
акт, все пак е в опозиция с онтологичната откритост
и разположеност на аза в себе си и към себе си, а след това към
света и другите.
Публичността изземва правото на частното, интимното,
несподелимото, личното като състояване на аза и на света, нахвърля
се върху дълбоката неизповедимост и чрез безплътието
и отсъствието се опитва да регулира именно интимността
и несподелимостта на всяко оличностяване, като подчинява
феноменалното-ноуменалното – с буквалността на функционалното.
Здравото и младо тяло, припознато като социално
удобен код на манипулируемостта и ергоемкостта, е безспорно
перспективно и функционално (разбира се, най-вече ресурсно –
като капитал, полза, експлоатация, време). Цени се не самото
тяло, а неговата функционалност, производствено-онтологичният
му ресурс, които то заявява в здравето, дюнамиса и уширеността
на своята младост.
Тялото в режима на симулакрично-нарцистичната редукция
изпада от себе си и се появява само като схема образ-образец; то
нихилира материята на своето присъствие, на абсолютното
си тук и делегира отпраща човешкото себе в проекцията на имагинерното.
Възжелано тяло-образец младо-здраво е преди всич-
418