Tqloto_tekst_Desi_red

вътрешната уреденост и красота на космоса чувствено-материален,
удивителен и проникнат от дух всемир.
Тялото в Античната епоха е хармоничен израз на естеството
и субстанциалността на самия космос. Човекът от
това време е успял да долови и изрази феномена на битието
и като тяло, чиито характеристики са съответни характеристики
на самата онтична картина. Тялото най-напред се
разкрива като субстанция и потенция на битието, на второ
място е индивидуално неразчленимо, поемайки върху си живота,
то бива оживотворено и самото то е негов е носител,
доколко е тяло и може да предава живота на други тела, да
го поддържа, като го продължава. А на трето място самото
то е подвижно и е онагледяване на текливо-изменчивата същност
на мирозданието, на разноликото сгъстяване на първоначалата
и не на последно място тялото показва вечното
ставане, защото самото е ейдетическо осъществяване в един
космос, където идеята се разгръща в материята. Материята
е материал, в който всемирът, вселената, космосът излива и
осъществява себе си. Тялото е израз и въплъщение на всичко
онова, което оформя и което е същностно за цялото. Тялото
е съществено като оживотвореност, като израз на живота
на човека, на човеците изобщо, но и за живота на целия космос.
Тялото е толкова материя, толкова дух, толкова любов
и раздор, толкова сили и мощ, толкова подреденост и съзвучие,
колкото е изобщо и самият космос. Космосът буквално
се излива, представя, осъществява като такъв, съществува
като битие, като материя, като вещ и като тяло.
Всичко това придава особен статут на тялото като
тяло-текст на битието, като очевидната наличност, като
оприсъствяване, изглед, външност, като „запис-архив-библиотека“
на една история, която надхвърля конкретната история,
която я предхожда, разгръща и надмогва. Именно като
тяло човекът осъществява космоса като свобода, от една
218