Tqloto_tekst_Desi_red

на всички опити за собственото му осъществяване. Опити
трагични, защото винаги завършват с неуспех, който разкрива
предизвестеното и предиспозитирано рухване и краха на
всяка архитектура – изход от начало-към край, на самата построеност
и състоялостта се на многократно непостиганата
цялост. Настояванията на тези опити експулсират нещо,
забравят, потискат, отричат нещо, но са симптоматични
за собствената му човековост, която е автопойезис, дело на
самия него, на усилието му да съществува и да разбира, най-вече
да се осъществява като човек, като осъзнато себеосъзнато
битие. Тялото текст е тялото на оцелостяващия се човек,
тялото на съвместността на началата и на въплъщението
на човешкото.
Усилието на подобно понятие е усилие на разбирането на
континуума и съвместността на неразчленимостта, един
опит за осезаване на целостта, за синестезия, колкото и тя да
изглежда невъзможна.
Текст
Текстът не е свободна конструкция, а значеща тъкан. Текстът
сам по себе си е изначална наличност, отношение между наличностите
и организирана/дезорганизирана цялост, която е по
начало някакво тяло, плът, колкото и да е опосредена или изплъзващо
се чезнеща.
Как днес изобщо може да се мисли текстът?! Може би като
едно присъствие на тяло, което влиза в конотативно отношение
с всичко, което го оживотворява/разбира. Опитът от
семиотиките и семиологиите е добре известен и разкрива една
поредна очевидна дефиниция за човешкото и човека – че той е
228