Tqloto_tekst_Desi_red

През сомата тялото има действителност и тежест, показва
се в аспекта на вещ и обект, като тотален материален
предмет, но и се трансформира като овеществяване на нещо,
което надмогва собствената си овещественост чрез онтично
епагоге, чиято цялостност не е да бъде просто налична материя
като вещество – вещ, а да представи материя като оживотвореност.
За да се осъзнае ключовият смисъл, заложен при разбирането
на триадата σω̃μα – φυσις – corpus, следва да се проследи как
тя дефинира своя смислов обем. Още Аристарх, александрийски
граматик и филолог, указвайки спецификите на Омировия език,
се спира върху особения нюанс на думата σω̃μα, която вече в
класическата епоха означава тъкмо тяло. Граматикът обаче забелязва,
че у Омир тя никога не означава тялото на жив човек,
а тъкмо обратното, това е тялото, напуснато от живота,
плътта – буквално трупът. Наблюденията на Аристарх върху
езика на Омир помагат да се прозре не просто менталната
предиспозиция от онова време, а цялостното различие в схващането
за света и за човека, между изявите на живото и мъртвото
и техните състояния. Вярно е, че архаическото време се
изразява по друг начин и езикът представя една различна схема на
абстракция и презентируемост, която обаче е и различна схема
на сенсибилност, на осъзнатост. Начинът, по който тялото
се мисли, е следствие от начина, по който изобщо се мисли, или
по който изобщо се възприема, осъзнава и структурира светът
като човешки.
Тялото е текст тъкмо в излагането на тази схема на модусите,
посредством които то бива осъществявано и показвано
и осъзнавано. Ние се нуждаем от конкретността на античното
мислене, от това начало, тъй като там все още тялото се възприемало
в категориите на равновесното, на центъра, чиято
съотносимост спрямо космоса и света се разгръща по вече показания
и илюстриран в теракидата принцип на съзвучие, на хар-
195