Tqloto_tekst_Desi_red

него, също както когато стиснем нещо с ръката си, ние я нагласяваме
към големината и формата на това тяло и го усещаме посредством
нея, без това да е нужно да мислим за нейните движения 33 .
Откритостта пред света и за света е откритост отдаденост,
която, разбира се, може да бъде разчетена и в Сартъровия
смисъл на накърняване и на възможност за уязвеност на тялото.
Ако погледът е сполетяване и взлом, то ръката е още по-стремително
връхлитане, навлизане, инвазия, тя е превземане-обземане и
обладаване. Докосващата ръка настъпва настойчиво и обладава
не друго, а чистата битийна наличност, като я оприсъствява
и принуждава да се докаже като наличие. Таксисът оприсъствява
и задължава да се само-осъществява, като само-рефлектира тялото
като тяло, докато рефлектира нахлуващото и изливащото
се битие. Откритостта, проявена в дактилността, осъществява
дюнамиса в активността и пасивността на силата
за битие. Физическата наличност ме предполага като физичес ка
действителност, като оживотворено тяло, конституирано в
реакция-отглас, трепет на нахлуване-докосване. Защото всяко
същество е подходящо пригодено за докосване и гледане, за откритостта
и ответността, през която да се осъществява, за
диалогичността на сетивото, и то по начало, естество и по
гигнотично-феноменална предустановеност.
Съоръжено за един свят, в който битие и проява са едно и
също... Живите същества, хората и животните, не са просто
в света, те са от този свят, при това по никаква друга причина,
освен че са едновременно субекти и обекти – възприемащи
и възприемани 34 .
Ръката и кожата, сенсуалността в дактилността, предста-
33
Декарт, Рене. Избрани философски произведения. С., 1978.
34
Арент, Хана. Човешката ситуация. С., 1997, с. 30.
271