Tqloto_tekst_Desi_red

една дълбинна структура; логосът, от своя страна, пък подобно
на него съдържа освен нещо материално, също така и нещо
структурно подредено, нещо организирано. Логосът се отразява
в мярата, а по този начин е свързан и с хармонията, и с
душата. Всеобщото динамично единство на света се изразява
в тази свързаност. От огъня – живия, разумен, божествен, вечен
пламък, възникват всички нови стихии, създания, светове,
души. Той поражда всичко формално и самият той го поглъща.
Космическото равновесие, „прекрасната подредба на света“ се
осъществяват чрез преобразуванията, а логосът разкрива, че
„световният порядък е един и същ за всички“.
Душата съучаства в цялото съзвучие на мирозданието и е
съпричастна с него, защото е създадена от противоречието
между влажното и сухото; като главните образи за нейното
изразяване са топлината и водата – възникнала от водата,
тя бива наричана ту „изпарение“, ту „искрица“, ту „звездица“.
Като огъня и логоса съдържа в себе си освен някаква материалност
и някаква оформяща сила. Ако душата е влажна – то тя
се разбира в смисъла на сетивното, на чувственото, във въплъщаването-раждане,
както красноречиво подчертава фрагмент
№ 77: „За душа удоволствие и смърт стават влажни. Удоволствието
за тях се свежда тъкмо в постъпването към раждане“.
Мисленето и самата мисъл обаче се мислят като просветване
на мълния, но и като приобщаване към огъня, като топлота
и „изсушаване“ на онова несигурно, което предоставят сетивата,
на които не бива да се има доверие. Влажната душа е
афектирана, обзета, подобна на пияния, които е влял в себе
си твърде много течност и затова неговата душа е влажна,
а на трезвия, който нищо не е пил, душата е суха, т.е. тя е
пронизана от разумността на огъня, който е преди всичко
ум, смисъл, мъдрост, а чистият ум не е нищо друго освен огън.
Именно тази причастност и озареност от огъня на душата
я правят въздушна и искрица, просветваща със „сух блясък“.
137