Tqloto_tekst_Desi_red

Проблемът за шифъра и шаблона е от особена важност, когато
се заговори за смисъла и неговата онтологическа наличност,
въплътена от тялото като потенциалност и енергия. Смисълът,
който е винаги някаква трансцедентност, но също така
и някаква репрезентация, някакъв шифър, но и шаблон. Тялото
е едновременно шаблон и шифър и нито едното, нито другото;
то се фундира като наличност и неопровержимо битие
и същевременно е непрестанен дискурс на кризата – смислова,
онтологичес ка, естетическа, етическа, езикова и т.н. Въпреки
това тялото не е нито шаблон, нито шифър, а борба срещу
всеки код, всеки модус на стереотипизацията, защото представя
уникалността и единствеността в тяхната най-крайна,
остра и разбира се, субективна, но и нерядко ясно обектива
форма. В това тяло има само един човек и тялото, и човекът
са напълно неповторими, макар и да са поредна репрезентация
на вида, на формата, на живота въобще.
Мислейки и говорейки тялото и за тялото, се изпада в
криза – семантична, семиотична и дискурсивна. Криза на разбирането,
на самата способност да се разбира, на елегантната
игра на обозначаването – сигнифицирането и декодирането,
изобщо за жеста на осмислянето, на натоварването със
значения и на освобождаването и разтоварването им, дори на
коректността на тълкуванието. Обичайно кризата на дискурса
е криза на стратегията, на подхода или на стремежа
на човешкото да разбира, да тълкува, а тук е и ключът към
проблема. Нещо се превръща в наличен проблем, когато бива
разпознато, когато се изплъзне както на шифъра, така и на
шаблона, и изисква преконструиране. Самото довеждане до
ситуация на криза е вече част от наложителността на разрешаването.
Тялото отказва да бъде мислено като знак, като
сигнификация, защото сигнификативността мисли и оперира
с чистите знаци, но не и с означаваните предмети и реалност,
подходът към тялото не може да бъде сигнификативен
72