Tqloto_tekst_Desi_red

то е видима тъкмо така и е радикално друга, различна от тази на
ХIХ и дори на първата половина на ХХ век. Новата представа за
тялото е следствие на властово инкорпорирания и поощряван
нарцисизъм – колкото си по-млад и здрав, повече тяло, по-спонтанно
открит и неприкрито по плътски еднозначен, толкова си
по-ценен, по-реализируем, по-близък до това, какво изобщо следва
да бъде човекът – биомеханизъм, послушна техноединица.
Нарцисизмът обаче не е просто здравословната влюбеност
в себе си и самоуважението, чувството за собствена ценност
и лично достойнство, не е истината за очевидното, че „всеки
човек, който преследва своя собствена цел, е нарцистичен“ 23 , а
спецификата на онова патологично състояние на настоящото
общество, илюстрирано от култа към тялото, дефиниран находчиво
от Юнг „мастурбационна себевлюбеност“ 24 . Патологичната
ситуация на настоящостта се връща към Фройдовия дискурс
за нарцисизма като превръщането на собственото тяло в
обект на желание, на либидно желание, което обаче паралализира
както емпатичната способност към другите и установяването
на любовна свързаност с другия, така и пречи и на присвояването
на аза от самия него. Днес обаче здравото-младо тяло
е обект на либидуозно обществено любуване, то е изложено и
изпъкнало в либидната си активност и потенциалност, в напъпилостта
на преливащата чувственост; да – тялото е парализирано
в изложеността си, то не действа, но бива гледано и разпалва
в скрита турбуленция, един увличащ идеал с пороч ността
на заслепението от кумира. Днес гледането се тълкува като
действие, в дълбок архетипен смисъл, но до действие не се стига,
гледането е вцепенение статика и гледаното от своя страна
23
Jung, C. G. Collected Works, 14–709. London and New York, 198. Юнг при редица
от споменаванията на термина се противопоставя на пределната широка употреба
и указва, че е това е патологично, психиатрично състояние, а не семпла изява на личен
прагматизъм или тясно релативно разбирана форма на егоизъм.
24
Ibid, 10–204.
415