Tqloto_tekst_Desi_red

тика, неговата всеобщност и формална споделимост – всички
ние имаме глава, крака, длани, ходила и т.н. – е матрица на човешката
форма като цяло на вида, но и на ин-дивида – in-di-viduum
неделимото, несводимото до по-малко от това, което е вече
налично като самото то. Тялото в този смисъл е съотносимо
със способността за индивидуалитет, а във видовостта си е
шаблон, матрица на човешкото съществувание.
Тялото е неизказумо, невъзможен дискурс, тъкмо през характеристиката
си на индивид, през шифъра на индивидуалитета,
който не се поддава на дескрибиране, на определения, осъществени
посредством признаци, които са общи понятия. Тялото е неизказуемо
както и индивидът, в който още средновековната философия
разпознава неподатливостта за дефинируемост, убегливост, изразена
във формулата individuum ineffabile. Шифърът е иманентността
на тялото, иманентността на индивидуацията.
Тялото е шифър, доколкото е способно да бъде криптограма
на индивид, единица, да бъде напълно несподелимо и автономно,
онтологически да съвпада с единствената възможна форма, за мен
самия, но и за всички останали – на съществувание. Доколкото
то самото е някакъв екзистенциален запис и код, чрез който аз и
само аз прониквам в цялата битийна безбрежност, която нахлува
като потенциалност през този код в мен; и която самият аз
отключвам, тъй като не просто притежавам този код, но самият
аз съм този код. Тялото ме приучава на това какво е нужно,
за да се съществува, и ме вписва в редица отношения, които то
отключва. Осъществява моята действителност и я инкорпорира,
буквално въплъщава, в параметрите на време-пространствената
мрежа, превръща я в реалност; като при това прави наличността
активно състояние на съотносимост, на отношения и действия.
Шаблон – шифърът обаче е истинската опозиция и граница,
която реализира тялото като тяло. Тъй като то не би било
тяло, ако беше само шаблон или само шифър, а е едновременността
на активно и пасивно, запис и разкодиране. Ръката е
74