Tqloto_tekst_Desi_red

бира се, напълно резонни са възможните за създаване и конструиране
на гледища и спрямо останалите сетивни презентации
на тялото текст.
Тялото в погледа създава образ, тялото като поглед се проявява
във всички визуално-изобразителни изкуства – темпорални
и пространствени. Тялото в ръката е тяло на осезаемостта, на
дактилността и обема и пространствеността, докато тялото
като акустична реверберация отеква като глас, шум и музика.
Тялото във вкуса е самото то вкус, усещане за твърдо, меко,
грапаво, сипкаво, стипчиво, кисело, сладко, тръпчиво, горчиво,
солено и т.н., но този дискурс е почти макабричен и обсценен,
освен че е и дълбоко невротичен и атавистично рудиментален.
Тялото в обонянието е дъх, аромат, мирис, присъствие, чрез
облъхване. До голяма степен сетивата репрезентират тялото
в различни плътности и изяви – то е най-тежко и обемно в докосването,
по-леко, но не по-малко отчетливо като вкус; като
постепенно присъствието му се „разрежда“, олекотява, а осезателността
на неговата реалност и на достоверността на
материалното осезание се полага в различни несъотносими една
към друга пропорции. Погледът като сетивно оприсъствяване
всъщност е пограничен по отношение на релацията тежест –
лекота, тялото през окото се показва и като тежко, и като
напълно лишено от тежест, подобно на всяка гледка. В обонянието
и в звука тялото е почти безплътно, това е най-разредената
материя, най-тънкото, ефирно и нетежестно присъствие
на тялото в пространството; разбира се, тук нямам предвид
количествените и интензивните пропорции, а чисто качествена
изява на модуса.
Текстуалността на сетивната репрезентация на тялото,
тялото в-и-чрез сетивата не бива да се забравя, че е континуална,
синхронна и почти неразчленима и само изкуствата моделират
някакви условни и разчленими проекции спрямо своето
естество, предмет и свойство; макар че живото тяло е
273