Tqloto_tekst_Desi_red

но проицирана и вътрешно невъзможна дълбочина. Гладкостта
е емблема на виртуалното пространство като изобразително
поле и на всички преобразования, трансмутации на образната
система в днешно време, но тя е и белегът на трансформацията
от примитива и архаичното към онова, за което вече има
дори обособено историческо понятие, за епохата на историческото
време.
... този коренен прелом в изкуството, който е в основата на
нашата образна система, включително фотографията, киното и
телевизията 16 .
Гладкостта е част от натрупания визуален опит, тя подпомага
прозрачността и виртуалността като явления, като изразявания,
експресии на постмодерната ситуация. Гладкостта е
същностна характеристика на виртуалното на отпринтения,
масовизиран образ на опаковъчното, тя е лекотата на лустрото
и основен залог за функционирането на безплътните тела не
толкова като изображения, образи, а като тела актуализации
на някаква виталистична енергия, чийто кредит ние самите
отпускаме в акта на припознаването и нагледа.
по-гладък шоколад и т.н., всичко е подчинено на образа и култа към гладкостта, колкото
по-гладко, толкова по-съвършено, по-модерно, по-ново, по-бляскаво, по-луксозно,
по-опъковъчно и лустросано.
Удобна за преглъщане, гладкостта е комфортът на лесно смилаемото, консумативното,
безболезненото, безупречното, пластичното, на пластмасата – полиетиленовия
комфорт, на ясното, незагадъчното, пределно видимото, лишено от
екзистенциална интимност и спотаеност, което не изисква усилие за разбиране, осмисляне,
проникване, което се отдава без прегради.
Гладкостта е една проституция на консумативния комфорт, на удобството
и в последна сметка на безчувственото и безобразното, на унифициращото и униформеното,
на неразличимото, на все едно и същото. Гладкостта е хоризонтът без
надежда и без дълбочина, младото без история, новото без нищо ново, плоскостта
на отсъстващата същност, безплътното тяло.
16
Шапиро, Майър. За някои проблеми..., с. 215–216.
378