Tqloto_tekst_Desi_red

Ако Човекът се озовава в тяло, съзнанието е предшествано
от съществуванието. Човекът е чедо сам на себе си в ранга
на своята човешкост с култивирането, отглеждането, отработването,
обработването на всичко онова, което става и
е. Съзнанието е сякаш самоприпомнено в тъканта на плътта,
извикано там, където то наистина изненадано се озовава. То
се смесва и не се смесва с плътта и се преживява-осъществява
като другост, тялото се одругостява, то несъвпада, отчуждава,
за да се даде съзнанието само на себе си като съзнание, а
не просто като няма наличност. Съзнание и тяло, и двете ненеми.
Проговарянето и на едното, и другото е възникването
и появата, красивото раждане на човека. Но е самозаблуждение
ако вярваме, че ненемотата е субективност. Съзнанието се субективизира,
превръща в оличностяваща енергия посредством
своите фрустрирано динамични взаимоотношения съблазнително-оттласкващи
и диалогично-контрадикторни с тялото.
Човекът е своето тяло и не само своето тяло и тъкмо този
парадокс, тази амбивалентна диспозиция е коренът на неговата
човешкост, който успява да се долови.
Модерността непрекъснато изживява чуждостта на самозаявяващото
се тяло, което не може да забрави, че е и организъм
и обреченост, и съдба, и екзистенциален топос, като шок, именно
шокиращото описва модерното тяло. То е непрекъснато
неуместно, предизвикващо свян, срам, смут, оголено, красиво
или неудачно, несвойствено, друго, насрещно проблематично.
То е дом на културата, но не и салон, то е прикрито, укрито,
трансформирано, окултурявано, олицетворявано, надарявано
с облици образи, социални значимости, само и само да бъде изтръгнато
от това да бъде тяло самоочевидно като тяло на
антропичната акциденциалност. Тялото изразява човешката
ситуация на невъзможност, на невъзможност и непосилност
на самото битие. То е пространство на невъзможността, на
всички човешки непосилности и неспособности. Невъзмож-
310