Tqloto_tekst_Desi_red

Смисълът на безплътните тела е традуктивен, положен в
една проекция, в едно представяне и проецирано значение, той
е непоносимо външен на безплътното тяло и така то става
двойно плоскостно – веднъж чрез обрания обем и плоскостната
реперезентация и втори път и тази модулативна плоскостност,
която е по-значимата на смислово равнище. Безплътните
тела играят на полето на богатството и многозначността,
но всъщност са драстично бедни и семантично плоскостни,
ефектът на тяхното значение е често ефект на празния знак,
на съвместимостта с всичко. Плоскостният характер на безплътното
тяло е неговата семантична откритост, която
не скрива нищо от себе си не се уголемява, нито се намалява
от своето разпростиране, набиване, утриране, екраниране-уголемяване.
Безплътното тяло е плоскостно еднозначно, то е
причинен външен смисъл, на който е конкретно проявление и
въплъщение, чийто хоризонт се изчерпва с представимостта
и репрезентивността, с разположеността като екран. Това е
съществуване на еднократната проява, на общностната повсеместност,
но не и на семантично богатство, а напротив, на
семантичен дефицит, който зрителят-консуматор попълва със
себе си, със своите желания, в което се корени и ефектът на
безтелесната безкрайност и въвличане, които обаче са винаги
плоскостни, т.е. онтологично схематични, ограничени като
стратегично разгръщане, като вариативна отключеност. Безплътното
тяло не е изкуство, е като-изкуство, то е употреба
на арт-креативната техника, то е свободно в игровостта на
едно непосилно за него изкуство, което разиграва в игрово удвояване
„като-че-ли“, неприкриващо нищо освен съглашението пред
призмата на капиталния утилис. Утрирането и екранирането
в изкуството е търсене на друг поглед, докато утрирането и
екранирането при безплътното тяло е просто макетиране, хитрост,
удобство на кода, който се уподобява на света, който
се опитва за замести-подмени.
363