Tqloto_tekst_Desi_red

мислен като оригинал, шедьовър именно в плана на ренесансовото
опиянение пред това откритие, в плана на Лутеровата
самоотговорност и буржоазната идея за цената и публиката.
Но постепенно се оказва, че културата не учи как да се живее
с тяло и през тялото, а как напротив, да се живее без тяло или
отвъд тялото, покрай тялото, а не през телесността, не във и
чрез нея. Шок – съществуване въпреки тялото, покрай него, което
е несубстанциално съществуване, имагинерно и симулакрично.
Защо тялото се преживява като шок?! Защото то притежава
онтологически предзададения статут на ненямо, на говор на битийната
истина, на очевидността на действителното, на зловещата
откритост на живота, на неминуемата наличност и на
още по-тревожната неотменимост на онова, което лежи вън от
волята ни и ни постига и застига въпреки нас самите. Шокът
се идва най-напред в това екзистенциално озоваване в тялото,
което предшества съзнанието. Преди да сме самите себе си – ние
сме били вече собственото си тяло, но чувстваме с всяка фибра,
на съзнанието си, че не семе само това тяло. Шокът най-вече се
състои и в осъзнаването, че ние сме само собствената си референция
на случващото се, на събитията на тялото и телесността,
които при това са независими в глобален аспект от волята и
усилията ни, че сме приковани в истината на тази свобода да
регулираме, нещо саморегулиращо се, да управляваме това, което
ни управлява, да напътстваме вече упътеното преди нас самите.
Тялото е както нашият собствен език и говор по отношение на
съдбата и на организма, но и мъчителният превод на наложеното
върху ни, на битието, което ни се вменява в нас самите – като
неотменност със собствените му параметри и особености, което
ни сполетява със себе си. Още повече че то е неотвратим
сюжет без репетиция, страшното е шокиращо. Шокът от тялото
е говорът на неотвратимото. Тялото е говор, език, дискурс
и глобален текст, които сме задължени да усвоим, разберем,
приобщим към себе си и с който най-вече трябва да се смирим и
313