Tqloto_tekst_Desi_red

Най-красноречивият е непрестанната репрезентация и тоталитет
на красотата – „Всичко е изкуство. Всичко е гениално!“,
т.е. всичко е красиво – релативността, невъзможността да се
отдели нещо грозно, да има опозиционност, да има движение от
две крачки от ляво и дясно, от мъжко и женско, тази микстура
на вцепенението, каша на безпътието, която забърква само
един-единствен субстрат – този на подмененото красиво – на
красивото като грозно, защото тоталното красиво, фотошопът,
вечната младост, лустрото, луксът, ювенилността
са изкривен и невъзможен рай на вещи, но не и на човешко, на
човешки съдържания, които са трагични, уникални, възвишени и
дребни, но отчленими, ясни а необобщени в гладкостта на една
невъзможност.
Красотата днес е униформа, тя е предопределена и предпоставена.
Красотата уби красотата. Задължението за младост,
за красота, за дефинируемост на красотата, за нейната достъпна
разбираемост, която не се получава с тренинг, обучение, възпитание,
чрез построяване и търпеливо формиране-школуване
на вкуса и ръката, а безпроблемно приемана като естествено
налична, конструирана в смилаемостта на блонди-и-силикон
стилистиката, в епическото безвремие на телевизионната поема-сапунения
сериал, тоталният визуален жанр на съществуването
– е просто изгубването, изличаването на всичко онова,
което прави красотата – тревогата към битието, което има
и съществременно никога няма своята пълнота.
А ролята на красотата е твърде специфична по отношение
на човешкото и до голяма степен е обърната, дори в чистото
си измерение на тяло, вещество, срещу автентичната роля на
природното. У човека красотата се проявява като движение,
което субстантивира и индивидуализира; движение, което придава
ново измерение към смисъла, уплътнява разредеността на
битието и трасира различна посока по отношение на смисъла.
Докато красотата в природата обслужва чисто родовото
398