Tqloto_tekst_Desi_red

вътре в самото него, но които го надмогват, то е дете, зрял
индивид, старец; то е гладно, жадно, спящо, любовно – нещо
поглъща, отработва, отделя. В последна сметка то се преобразява
непрекъснато. То е тази и само тази личност, този и само
този субект, но го разкрива в различни ситуации и състояния, в
различни образи, по различно време и в различни пространства.
Тялото, доколкото е тяло, никога не би могло да бъде завършено
само в себе си, то се поддържа, посредством собствените си
трансформации, чрез способността си за различни състояния
и образи. Ритъмът на тялото не е независим, той е съгласуван,
вписан в един друг общ, естествен и космически ритъм.
Завършеността и незавършеността са трансфигурации на тялото
като тяло в мирозданието, като насъщна екзистенциална
форма, като модус на битието. Завършено и незавършено,
тялото е собственият си парадокс, то е само и единствено
себе си – единствено екзистенциално основание и не само себе
си, но и онова, което го поддържа и кара да остава тяло, т.е. е
и собствената си метаморфозичност и трансформативност.
Знае се, че с изключение на мозъчните клетки в тялото на всеки
седем години се променят абсолютно всички вещества с нови,
а клетките му непрекъснато умират и се възобновяват, като
определени групи от клетки имат различен срок на живот и
подменяемост – от няколко часа, дни, до месеци или години.
Медицинският дискурс дескриптивно показва причинно-следствената
обусловеност на механизма. И се основава в своите
терапевтични търсения тъкмо на тази парадоксална завършеност-незавършеност
в самото тяло.
98