Tqloto_tekst_Desi_red

Цялото това усилие да бъдат проследени и деноминирани
телесните практики от една страна и културните практики
не в тяхната опозитивност, а в тяхната съвместност,
предполага условния конструкт тяло-текст, чиято неотчленимост
е първата грижа и основание за търсене и интерес.
Най-малкото, защото тялото текст е онзи феномен, посредством
който може да се открие нов ракурс към изкуството,
неговата роля и функциониране в цялостния мащаб на културата,
в човешкото въобще. Тялото текст разчита онова ново и
модерно стереотипие, в което се заплита мисленето. Тялото
в културата се проявява преди всичко в стереотипни зависимости,
медиуми на устойчиви културни съдържания, за които
нито може да се вменява отговорност, нито да се търси вина.
Обаче факт, който не бива да освобождава от куража за борба
с техните атавистични идеологически структури с устойчивостта
на навиците им.
Тялото текст е понятие от порядъка на една семантика и
семиотика на изкуството и културата, което обаче отчита
вписването като конструктивен елемент, в него има едно гносеологическо
и онтологическо напрежение, породено от опозицията
между думите и съществата, между езика и реалностите
и целия опит на логоцентричността, да постига битие,
посредством свръхоценсотяване на логоса, като потенция за
постигане, поддържане и осъществяване на смисъла. Опитът
на Нанси да разкрие тялото в екскрибциите, в отписванията
от знаци, дискурси и семантики и семиотики е усилие да се разкрие
явеността на тялото в един чисто онтологически хоризонт;
усилие, което още повече подсказва и необходимостта да
се покаже онтологията на тялото като онтология на неговата
текстуалност, т.е. на битийната му осъщественост като
човешко и само като такова.
Постигнато съзнание за онтологическата откритост на
тялото, чрез механизмите на ексрибцията, трябва да бъде реа-
225