Tqloto_tekst_Desi_red

във всяко живо тяло, същество. Питагорейският мироглед е
съпротива срещу жертвата, дори в нейния свещен смисъл, срещу
жертвата, което предполага вече милост и почит към всичко
одушевено-оживотворено и преживяването на хармонията
като обгръщаща целия космос общност на живото, но и на разумното
– щадящото, а не поглъщащо рушащото. Следователно
хармонията трябва да се прозре като съобщност, като съзвучие
на живеещото, като живата музика на живота и най-вече
като един цялостен и завършен modus vivendi, от една страна,
а от друга, като взаимна съотгласяща способност на душата
и тялото, като изражение на всеобщия космически принцип.
Съ-общността между тяло и душа – хармонията, носена от самия
човек, както показва едно по-късно свидетелство на Аеций,
е част от космическото съзвучие, от акустичната всепроникнатост
на нивата:
За това много мъдреци казват, че душата е хармония, а други – че
съдържа хармония 31 .
Разчитането на този по-дълбинен пласт от поведенческия
обрат е възможно само при цялостна трансформация на възгледа,
която не се разполага в рамките на битовото поведение. През
свещеното се осъществява така важната промяна за осмислянето
на душата, която буквално съдържа и се състои от хармония.
Като пример може да се вземе култът към Деметра. В него за
първи път жертвоприношенията са заменени от безкръвните
жито и житен клас. В култа на Деметра се проповядва както
пощада към „живите същества“ изобщо, в това число и „работните“
волове (което е характерно като цяло за орните културни
животни), така и изобщо възбрана върху буфонията 32 . Тази тран-
31
Аеций. Политика, ф. № 45. – В: Питагор и питагорейците, с. 98.
32
Буфония – ст. гр. „убиването на вола“ – ритуално убиване и жертвоприношение
на волове.
155