Tqloto_tekst_Desi_red

от нови източници на достойнство и увереност, на онтологически
основания, срещупоставени на провокацията на битието
на Орануса, чиято автентичност замества чистата субстанциалност.
Текстът на „Тялото текст“ е опит да се разкрие контекстът,
който предполага текстът, и функционалността на
тялото текст като човешко съдържание. Съпротива срещу
дефлацията на ценностите и дефлацията на тялото. Някаква
реконструкция на стихията на въображението, която е стихия
на свързването, на въплътяването. Голямата дилема на настоящостта
е да се открие център, около който наново да
се пресъгради човешкото; разпръснатата фрагментарност от
серията на симулакричните имплозии, които из-отвътре разрушават
личността. Животът в буквалността на организменото
е поглъщане и отделяне – потребление, капиталистическо
производство, но тялото не може да бъде сведено само до
това, неговата собствена автентичност е по-голяма от потреблението.
Разглеждано по този начин, тялото е вещ, несубстанциален
инструмент за потреба, а от тук и загубата и дефлацията
на вертикално конструирания човешки свят. Тялото
буквално бива разядено от хищничеството на „индустриалния
канибализъм“ (Атали) 4 . Изтръгването от механизмите на манипулацията
са жестовете на автентичност и оличностяване, за
които философията е подкрепа и патерица.
Изкуството на днешната епоха репрезентира руините на
разобщеността и отчуждението, на отсъствието както от
тялото, така и от духа, но все още изпълнява, макар и с цената
на неимоверни усилия, своята най-дълбока мисия – да се
натъква на нови екзистенциални основания, да изобретява самата
енергия на оживотворяването. Защото тялото ни, както
твърди Бурдийо: „функционира като език, по-скоро говорещ за
4
Атали, Ж. Хилядолетие. София, 1992.
439