Tqloto_tekst_Desi_red

и за обрисуването на актуалната картина на настоящостта
– жизнената ситуация на постмодерния човек и неговата
озованост в едно битие на симулакрични игри, проекции
и подмени, които детерминират отчаянието, враждебността,
отчуждението, тягостната самота, хоризонталната
безпътност, глобалната фрустрираност и „пъстрата, шумна“
скука на настоящето.
Сравнителният анализ се осъществява, за да се открои
възможно най-ярко промяната в екзистенциалните модели,
ценностната система, механизмите за валоризация, както и
тяхната съотнесеност към социалната структура. Промените
в менталните модели, на начините, по които биват
преживявани тялото и плътта; трансформации, оказващи и
съвсем конкретно влияние върху изкуството, неговата система,
явления и стилистика. Така става лесно прозрим и самият
феномен на изкуството като вторична, тълкувателно-критична
и игрова ситуация, насочена срещу обичайното,
дейност, надарена със своя собствена специфика на отиграване,
компенсаторност и рефлексия спрямо актуалността на
начина, по който се състоят и съществуват човекът и обществото.
Човекът в изкуството излъчва, превръщайки себе
си в алтернатива на наличното, на социалната констелация,
в поле на неограничена от нищо и свободна волеизява.
Собствено естетическият подход е насочен към преосмислянето
на редица художествени явления и установени
естетичес ки понятия и категории, които биват осветлени
от нови ракурси. Генотипните понятия „красиво“, „възвишено“,
„пародийно“, „калокагатия“, „катарзис“, „приятно“,
„вина“, „мяра“, „хюбрис“ (осъдителна гневливост, невъздържаност,
високомерие) и т.н., от една страна, а от друга, морфосъдържателните
– „дюнамис“ (сила, възможност, способност),
„кинеза“ (свободно движение), „кинтагма“ (логическа
и смислова последователност в движението), „метакинеза“
18