Tqloto_tekst_Desi_red

и само в полето на гласа могат да имат допирна точка, която
да произвежда собствен смисъл. Средищната позиция на гласа и
като тяло-плът, и като тяло-отвъд-образа, и като най-лекото
и почти безплътно тяло му дава възможност да представи отчуждението
на тялото от самото себе си, което то да преживее
през собственото си осезание. Така тялото едновременно
е инструмент, който произвежда гласа, и реципиентът, който
го възприема. Отчуждението е форма на отсъствие от себе си
и също е възможно да бъде транспонирано и презентирано. При
гласа реалността е различна, то е едно присъствие въпреки реалното
органично отсъствие на неговото производство, то е
ретранслирано, излъчено, това е едно ефирно, във всевъзможния
смисъл на тази дума като метафора и термин, тяло. Но неговото
разглеждане ще е специфично и относително самостоятелно,
тъй като тази безтелесност поставя цяла поредица от
собствени проблеми, които се нуждаят от адекватни обяснения.
Радиото, радио предаването и радиоприемникът ретранслират
не само гласа, но реалността, те я разпростират над
разни тукашности и сегашности, вписват я, без да я карат да
преживява усилие или друга динамика, освен тази да звучи. От
друга страна, гласът е тялото без тежест, непосредствеността
без среща, комуникацията не лице в лице, не консеквентността
и резултативността на пощенско-епистоларното или телеграфа,
а гласовата актуалност на едно тук, което отсъства и
присъства в моето тук-сега, без да е в него, макар че му съучаства.
Проблематика, която обаче в случая не ни занимава толкова
съществено.
Но това, което трябва да се експлицира в момента, е фактът,
че на тялото са познати състояния на разреждане и олекотяване,
че тялото е несводимо единствено до органичната
плътност и не бива да бъде мислено единствено в структурите
на плътността и теглото, на тежестта и бремето, а напротив,
се нуждае от динамични обяснения, от дискурсите на
337