Tqloto_tekst_Desi_red

Топография на безплътието
Къде е топосът, кое е пространството на безплътното тяло.
То е едновременно тук и нетук, то е някъде отвъд, но отвъд,
до което имаме достъп чрез погледа, то е някакъв наглед към
отсъстващото от тук. Като своевременно нагледът е достъпно-недостъпен,
а-таксистичен – недостижим, обгърнат от
един свещен и недостигаем хоризонт на другостта-тук. Това
тук-там на безплътието, тази увличаща красота на дисперсията
сдвояване е увличащо и препращащо това тук, но без да
го сублимира или екстазира, а само като се онагледява, предлага,
като обаче се излага като недостижимост. Тази отсамност на
отвъдното и тукашност на оттатъшното е самата география
на безплътието, на разгръщането на безплътните тела,
които едновременно отсъстват в присъствието си, а превръщат
присъствието си в процеп към нещо отвъдно, без обаче
тази отвъдност да е разрешима – както например е отвъдността
на Бога, чийто абсолют обаче е дълбоко осезаем, дори
само като нахлуване на усещане за неопровержимо и могъщо отсъствие-оттатъшност.
Оттатъшността и тукашността на безплътието не са
абсолютни, те са привидни, подобни, нецялостни – непрекъснато
достъпни и недостъпни; те хем са тук, хем не са, хем присъстват,
хем не присъстват – те са само репрезентации, но
не са сенки, а следствия на светлина. Беплътното не е безтелесното,
а транспонираното, разположеното, осветеното (в
рекламното и медийното светлината е единствената материя,
през нея се осъществяват всички трансмутации на пространства
и материи; тя е последната и единствена материя, лъчението,
излъчването – фасцинацията, от която се гради проекцията на
един колкото илюзорен, толкова и въплътен в светлина свят, защото
погледът помни, че светът възниква от осветеността, а
355