Tqloto_tekst_Desi_red

„дестилирана, стерилизирана и препарирана“, опубличностена
и угодна, че тя не е поток, а хипноза, куха роля на бездейност,
приспивна песен.
Вцепенен, Аз-субектът, копнеейки за споделеност, унищожава
Другия, защото му се нахвърля с откритостта на консуматор
и буквално го изхабява в себе си; в огледалото може
да се проектира само един образ – собствената баналност на
егоистичната самота и патологичната алиенация. Така копнежно
желаещ другия, другият става невъзможен, защото е невъзможен
за долавяне, угаждане, предусещан – тъй също няма
душа, тяло, няма ритуалност, една оголена изложеност на употреба-продукт,
и нищо друго – нито любов-устрем, нито възхита-естетис,
нито мяра-етос. Другият не вълнува, защото
помътнява изображението, и все пак носталгията по споделеността,
по това да притежаваш и тяло и душа, с които да
осъществяваш себе си и живота, с които да се съприкосновяваш
и срещаш в събития – остават жизнени пулсации, заради
които все още има надежда, че отсъствието ще бъде надмогнато
от силата на разтърсваща поява-присъствие, една обновена
волева себе-поява от ново съзнание, която ще позволи на
тялото и на духа да се състоят на друго ниво, че ще се даде
шанс и на другия да се случи като алтернатива и надежда и накъм
Аза. Светът все още може да бъде събитие и споделеност,
свидетелство и дело, поне докато се натъква на самосъзнателни
и осъзнаващи се същества.
Примирие?!
В борбата за повече автентичност на съществуванието, за
повече свобода, на практика човекът получава все по-малко,
433