Tqloto_tekst_Desi_red

рено със сила и с дюнамис, т.е. така е изречено тялото, което е
не труп, а тъкмо живот и живост; при това излъчващи се като
възможност и способност, както и като действие-движение.
Тялото обаче като цяло не може да се схване толкова безпроблемно,
то не може да се абстрахира и обобщи от своите прояви-внушения,
ситуираност, от присъствието си като фигура
δέμας. Тялото е дори разчленимо, то е съставено от отделни
елементи, то има членове-части, в който не е цялостно, а напротив,
множествено, в които разкрива някаква съгласуваност,
но и неоцелостима партитивност. Омир употребява една лексема
с тесен езиков обсег като название за член, става, като дума
за тяло – γύια, или γυίον. Често пъти в множествено число,
при това обичайно в случаи за изразяване на силно емоционално
състояние като „трепери с всички свои членове“, т.е. с цялото си
тяло. Тялото се изразява опосредствано през своите членове,
γύια са ръцете, краката, които се движат чрез ставите, когато
са превзети от тласъка на един чувствен вихър – страх, очакване,
нервност. Друга дума ги представя, когато те се мислят не
през ставите, а през силата през мускулите, като мощ – μέλεα,
както и другата, χάψεα – пак за да означи членовете – тялото
през неговата кинестезия, през проявата му в частта – движението.
Определено лексикалното богатство навежда на факта,
че ако трупът или сомата са едно цяло, то живото тяло има
проявления, то е съставено от членове, които се изявяват кинетично
като движение или като сила; и подчертава множествения
елемент на тялото като устременост и изява в-и-чрез
собствените му членове.
Присъствието обаче на една друга лексема, чиято честа
употреба налага и друг зрителен ъгъл – χρώς (буквално означава
кожа). У Омир се появява обаче преди всичко за да обозначи
цялото тяло, тази кожа не е кожата, която одира Аполон от
Марсий, анатомичната кожа – δέρμα, а като носител на представата,
че кожата е границата на тялото, границата на чове-
197