Tqloto_tekst_Desi_red

то е вече някаква степен на дюнамис, но по-скоро като стаена и
потенциална енергия, тук проявеността обаче е просто образ.
Силата на виртуалното е в тази възможност и допустимост
на проецируемостта, в пригодността да се поема всичко, да
бъде канализирана тази статично натрупана енергия, да бъде
отприщена посредством образното пре-въ-плъщение и панмимикрична
приспособимост и пригодност. Виртуалното е
отприщване на някаква присъстваща сила, на някаква статична
енергия, която се динамизира в даден изказ-израз. В случая
на интернет и медиираността на телата виртуалността е
изражение на тяхната парадоксална природа, която черпи от
потенциалната енергия на виртуалното, извличайки ресурс за
представимост и действителност.
Празнотата предопределя и подпомага прозрачността, но
празнота и прозрачност не съвпадат като термини, отнесени
като категориални характеристики спрямо спецификата на
безплътните тела. Те се възползват от празнотата и прозрачността
конструктивно, като по този начин открояват
своята етимология на изображения и на образи, но не съвпадат
напълно с образната онтология и с чистите дефиниции на образа
– безплътното тяло е мутация през-и-в образа. Безплътното
тяло не е изображение и не е просто и само функционално активен
образ в собственото разбиране на изображението и образа.
Изображението е самото превъплъщаване на образа в изобразителното
поле, то е по-скоро конструктивният елемент на
образа, това е двуизмерността, която прераства в илюзията
и уподобяването на триизмерната плътност на образа, онова
почти тактилно съотношение на двуизмерността на полето,
която проицира през себе си пространствено-дълбочинната
разгърнатост на визуалния образ. Под изображение обаче най-вече
се мисли самата субстанция на изобразяването – рисунъкът,
живописването, щрихът, независимо дали образът се образува
чрез добавяне към – както е при рисунката и живописването,
370