Tqloto_tekst_Desi_red

два полюса на изява на тялото, окачествими като присъствие
и отсъствие, на приобщеност и разобщеност, които са онагледени
чрез античния и постмодерния екзистенциален модел. Защото
тялото, доколкото е човешката основа и форма на битието –
граница и представяне на вътрешното като външно, на съществуването
като форма, отразява-вгъва в себе си начините,
по които човек реагира на ситуацията, в която съществува.
Ситуация културна, социално-политическа и ментална. Тялото
едновременно въплъщава „текста“ на света и човешкото и го
„чете“, пластичестки го осъществява, а чрез представата за
това какво е то и как трябва да се мисли неговата наличност
и състояние се охарактеризира самото съзнание, което произвежда-изобретява
света като така-наличност.
Работата е опит да се даде отговор защо и как тялото се
е превърнало от аргумент в питане, от доказателство в хипотеза.
Като носител на човешко съдържание, на постигнат
смисъл и разбиране как тялото става инструмент на културата
и какво значение има това по отношение на чисто естетическите
прояви. Състоянието на отсъствие е онагледено
колкото през дискурса на консумеризма, капиталистическото
производство и властови механизми, през психологизма и нарцисизма;
толкова и в чисто естетическия аспект на медииране,
постерно принтиране и дигитално виртуализиране, чрез симулакричните
процедури на подмяна на реалността и т.нар. ново
повторно медийно омагьосване на света – чието следствие е не
само постчовешкото тяло, но и безплътието на тялото и до
голяма степен стилистиката на мултимедийното изкуство, на
плаващите visual&virtual arts, инсталациите и пърформансите,
които са реакция и опит за ново оприсъствяване на изчезналото
тяло.
Именно през парадоксите и в тяхната заплетеност се
търсят парадигмите, следите и отломките, по които да се
реконструира тази изгубената археология на тялото в насто-