Tqloto_tekst_Desi_red

един от модусите на тялото, както и на смисъла на разбирането-тълкуване.
Текстът изследва модуса – дискурса, обитава границите на
изказуемостта, рационалността и четимостта, парадоксално
мислими и като граници на езика и битието. Текстът в изявата
му на модус е овеществяване на модуса на свръхдискурса.
Тялото текст се съсредоточава тъкмо върху модусите на екзистиране,
на излагане и оприсъствяване, върху самите модуси
на битието, което ни се открива в нас самите и пред-и-чрез
нас самите като тялото, което сме и в-което сме положени
и разположени. Стереофоничността на тези начини на битие,
които се осъществяват през нас, съставят корпуса на търсенето
и предполагат логическата правдивост на понятието.
Текстът и тялото са не само в непрекъснат процес на
ставане и възникване, в една тотална настоящост, но и са
включени в един безспорно предустановен процес на приемственост
– генетична, биологична, онтологична. Тази есте-
Прилагам кратка дефиниция на термина, която, струва ми се, по някакъв начин
съответства на понятието тялото текст. Като вътрешният смисъл на този
логически паралел е не просто очертаването на наличието на логическа възможност
и допустимост между двете понятия, доколкото те демаскират едно желание или
носталгия по самия смисъл, който е насладен и/или утешителен, а утехата е не просто
примирение, примирие, но и известно доволство, а и необходимостта да се има
предвид тъкмо модуалността – модусите, които изричат-овеществяват човешките
съдържания и тяхната вътрешно противоречива изнамереност-изобретеност:
Понятието т е к с т а з е дело на френския литературен критик и семиолог Ролан
Барт и за първи път се среща в статията му „Удоволствието от текста“. То се състои
от два основни компонента – текст и екстаз, като в тяхното обединение се цели да се
създаде ново понятие, ориентиращо към способността на текста – разбиран като литературно
произведение, да произвежда и предизвиква не само удоволствие, но дори и екстаз.
За Ролан Барт текстазът е колкото възможност да се създаде едно взаимно понятие за
насладата от словото, която пронизва не просто неговото сътворяване – творческия
акт, но толкова и начин преди всичко да се очертае съ-творческия акт на неговото прочитане-разбиране-обладаване.
Акцентът пада на самата възможност текстът да бъде
обект и източник на доволстване. Текстът е пространство на наслаждението. В него важат
не само всички правила на играта, но и самата игровост цели освен да предизвиква
духовно освобождаване, ведрост и наслада; също така да изведе на преден план смислогенеративната
енергия на текста, като потенция, предопределена от способността му да
генерира удоволствие.
235