Tqloto_tekst_Desi_red

Шифърът и шаблонът са сумиране на някаква действителност.
Парадоксалността на опозицията е близка до отношенията
вътре – вън, лесно – трудно, скриване – разкриване, представяне
– забулване, защото преповтаря телесната констелация на
тялото във-за света и тялото във-за себе си. И ако шифърът е
кодиране на действителността или на някаква нейна конкретика,
затрудняване и възпрепятстване, укриване, персонализиране
и свеждане до минимален кръг на техники за семантична актуализация,
то шаблонът, напротив, е разстилане, разпространяване,
улесняване, уширяване, множественост, достъпност и повсеместност,
без интерес и превъзнесеност към уникалността и гения
на оригиналността. Шаблонът е спокойствието към обикновеността,
приемането на обичайното, повседневната визия,
реалността на нефилософския наглед. И ако К. Ясперс схваща шифъра
тъкмо в демистификационната му способност да бъде откриване,
явяване, освен скриване: чрез метафизиката ние долавяме
всеобхващащото на трансценденцията. Ние разбираме тази метафизика
като писмо-шифър, то шаблонът е също явяване и паралелизмът
е възможен поради огледалността на позицията скривам/откривам
и репрезантацията. Но узнаването на действителността,
изразена през шифъра и/или шаблона е узнаване не посредством
чистия разсъдък, който по-скоро демистифицира смисъла като
отсъствие на какъвто и да е било смисъл, чието оприсъстяване
е не само изплъзващо се, но и невъзможно; а постига узнаването
посредством собствената ни действителност, чрез очевидността
на нашата екзистенция. Парадоксалността на тялото
като ситуация, като озованост, като завършеност-незавършеност
много добре подсказва какво всъщност изгражда тъканта
на това функционално затруднение. Тялото е колкото шаблон,
толкова и шифър, съвместност и акциденциалност, съвпадане и
отклонение, нещо винаги налично, докато е живо в живостта и
прави реалността повсеместна и прозрима, достъпна – защото
е код към нея и неин шаблон, но и шифър.
71