Tqloto_tekst_Desi_red

Прорастването на крилата
Когото смъртните зоват Ерос Крилатия, а
Безсмъртните Пернатия,
задето кара пера да ни порастват...
Платон „Федър“, 252 b
В душата, като и в ероса, както и в нуса, съществува едно ейдетическо
влечение, една анагогическа стихия и тя е предадена през
представата за прорастването на крилата и олекотяващия смисъл
на душата. Предпоставената онтологическа перспектива на философията
на Платон се реализира и по отношение на представата
за душата, която има един чисто онтологически статус,
посредством който реализира и своя гносеологически и софийен
смисъл на мъдрост, изразена едновременно като етос във възможността
му като мяра – μέτρον; и като естетис в проявеността
му като обладаност-озареност-ентусиазъм – ε̉νθουσιασμóς.
Междинността е потенция на душата и онтологическо изкуство-средство,
екзистенциална сръчност – техне, посредством
което се осъществява самото битие.
Душата е не просто изражение на истинността и обективността
на битието, не само е преди или след, но и по-сред между-помежду
благото и ума – в красноречивата йерархия благо-ум-душа,
притежавайки същностната ейдетическа характеристика –
„единността“, но душата е безсмъртна, защото е причастна
на неизменното, на истинно съществуващото, на вечността,
като основа на биващото на идеите. Тя е самият принцип на
живота, тя съ-участва, с-поделя и осъществява идеята за живота;
за онова, което го прави възможен и което го полага като
действителност, наличност, като явяване. Душата е явстване
– видимо осъществяване на благото, на ейодоса и на разума.
189