Tqloto_tekst_Desi_red

По-добре вслушвайте се, братя мои, в гласа на здравото тяло, той
е по-честен и по-чист глас.
По-честно и по-чисто говори здравото тяло – съвършеното и симетричното
тяло; то говори за смисъла на земята 5 .
Носталгията по тялото е копнеж по земята, по дълбокото
основание на съществуването, което носим със себе си, и радостта,
която трябва да ни изпълва от този чуден глас, който
се проявява в самата ни същност. Тялото е зов към себесъщност
според Ницше. Човек трябва да осъзнава мъдростта на
тялото, с което граничи и в което се осъществява. Тялото се
разкрива динамично, то е вечно идващо и насрещно, предстоящо,
то не е завършено, а се осъществява непрекъснато, копнежът
по тялото е и копнеж по себе си:
Но пробуденият и знаещият казва: „Тялото съм аз изцяло и нищо
повече от това, а душата е само слово за нещо от тялото“.
Тялото е голям разум, множественост с един-единствен смисъл: война
и мир, стадо и пастир.
Сечиво на тялото ти е брате мой, и твоят малък разум, който ти
зовеш „дух“, малко сечиво и играчка на твоя голям разум.
Ти казваш „Аз“ и се гордееш с тази дума. Но по-голямото, в което
не желаеш да повярваш, е твоето тяло и неговият голям разум: той не
казва „Аз“, а прави това „Аз“.
Сечива и играчки са сетивата и духът 6 .
Онтологическото възстановяване на статута на тялото
се осъществява от една страна посредством утвърждаване, а
от друга в духа на Кантовото разбиране, че цялото предхожда
частта. Тялото у Ницше е схванато именно като оцелостява-
5
Пак там, с. 50.
6
Ницше, Фр. Тъй рече Заратустра. За презрителите на плътта, I, с. 51.
108