Tqloto_tekst_Desi_red

сей, а напротив, това е идеал отвъд човешкото, макар и осъществен-скроен
в човешката мяра, който, надвесен над самото
него, го смазва тъкмо с липсата на възможна човешка перспектива,
тъй като е лишен от качествената анагогия на форма или на
онтологично осъществяване, на лично постигане на битието, а
е срещу всяка личност, която избира и може да избере другото,
а не това на безплътното тяло, което е безплътно и защото
е привидно полисемантично. А всъщност перверзно еднозначно
и ограничено само до това, което е, на цялото „като-че-ли“, но
без всякакво вариативно виртуозно темброво богатство.
Привидността на тази проекция, реализираща себе си като
съвършен екзистенциален идеал, и хегемонията ù на единствен
екзистенциален модел са дълбоката репресия на плоскостното
и на безтелесното, която обаче има съвсем реални следи върху
тялото и неговата човековост. Проекцията на безтелесното
тяло-идеал печели от ореола на очарованието, на знание отвъд
границата на човешкото – на всезнанието, дори след смъртта,
с рекламната съблазнителност на леко достъпно щастие, която
обаче се оказва все по-трудно да бъде въплъщавана и преживявана
в рамките на самия живот; както и в приобщеността
към живота на самото тяло, което е отписано от този идеал
като негодно за него. Поради това ситуацията на живота е парадоксалната
ситуация на съществуване „като-че-ли“ в отсъствие
от тялото, в пълната неприсвоеност на човека от самия
него. Отсъствието от тялото е неавтеничността на постмодерното
съществуване, отчуждено от самите характеристики
на автентичността, както и дълбоката и непреодолима
носталгия по тази автентичност, която е част от основния
дискурс на времето.
Виртуалното тяло „като-че-ли“ е безкрайно леко, безплътно,
но то играе тъкмо на тази граница на силите – на вирилитета,
на мъжеството на бъденето, като усладеността е и самото
прекрачване в забраненото отвъд, но не съвсем. То е дочуване на
353