Tqloto_tekst_Desi_red

повторима, оригинална и единствена азбука на битието, и в
това се състои целият му феномен.
Пазиграфичността на тялото е неговата способност
да бъде явено и явяващо се, да е наличност и едновременно
с това ек зистенциален фокус на субективността, да бъде
par excellence в ситуация на субективен дискурсивен поток,
на единствено възможния субективен ракурс. Явеността и
явяващостта се на тяло са неговата способност да бъде открито
за битието и за смисъла, да е общодостъпно в плана
на действителността и в аспекта на съдържанията, които
се осъществяват и непрекъснато артикуларизират през очевидността
и наличието му. Тялото явява себе си в откритостта
на една онтологическа основа, върху която не само
възникват субект-обектните дистанции, но и пак те биват
трансформирани. Като екзистенциален модус тялото е азбука
на всеобщността и азбука на субекта, както и непрестанен
транс-лого-центричен, и отвъден на словото „говор“,
на едно самозаявяващо се човешко съдържание, чиято перманентна
отчленимост е самата наличност на тялото и неговата
откритост.
Пазиграфичността на тялото е самата откритост, но не
като разкриване-разбулване на някаква тайна, потънала в себе
си и непроницаемостта си, а като откритостта-откровение,
като наличността на една истина, която е нищо друго
освен самосвидетелство на човешкото за човешкото, на същността
за себе си, разкриване на живота като живот, чието
приемане е свободно от грешки, защото в себе си снема неразчленимостта
и взаимносвързаността в обща битийната
конотация; където наличните опозиции между вътрешно и
външно, между иманентно и трансцедентно, единично и множествено
придобиват съвсем различни отсенки. С онази красноречива
яснота, която фундира в себе си потенциалността
и възможността за самото познание и интерсубективна ко-
77