Tqloto_tekst_Desi_red

зиране – изкуство не само за екстраполация и разузнаване – проучване
на другото, но и режим за одругостяване на собствената ми
наличност и изложеност; както и режим на преодоляване на самозатвореността
на телесното абсолютно тук – активна форма
на излаз, екстатическо и кинетично проициране в акта на осезаемост,
което дефинира модуса на тялото като онтологичес ки
модус на оживотвореност и чувственост, в чиито контексти
се реализират съдържания, невъзможни като наличност без този
акт-действие-дюнамис на екстатическа оприсъственост и одругостеност.
Неговата изначална проява е до такава степен
синхронична, че е изразим почти като епифеномен на хейрономичното
на докосващо-докосваното, което се реактира като
тяло-трепет, като тяло-афект, като тяло погранична субсатциалност
с очевидно изконен и естествен смисъл. Хейрономичното
разгръщане на тялото като изкуство на дактилното екстазиране-оставане-пребиваване-в-себе-си,
очертават границите на
самата живост, границите на битийността.
Хусел мисли тази изначална даденост като първоначален
смисъл, фундиращ я като тотален епифеномен на всяко едно налично
тяло, изявено като тяло-в-и-чрез-сетивата и сетивната
си способност:
Тялото... от една страна, то е физическо нещо (Ding), материя,
то притежава протяжност (Extension), в която се включват
неговите реални свойства (цвят, гладкост, твърдост, топлина)...
и от друга страна, аз откривам и чувствам „върху“ него
и „в“ него топлината на обратната страна на ръцете, студа в
краката, усещанията за докосване по върховете на пръстите 36 .
Сенсуалната актуалност и съвместност при таксиса, синестезията
на доловимостите, които се разгръщат като
цялости, въпреки че имат и партитивен характер, имат ця-
36
Хусерл, Е. Phenomenology and Phenomenology Philosophy, № 1.
276