Tqloto_tekst_Desi_red

нова душа-съдба, участ, форма, памет, чийто смисъл е дълбоко
имплицитен, но осъзнаван. Метемпсихозата е нещо като
повторно възпламеняване-продължаване на живота, подновяване,
пренос от едно към друго, но без оглед на „идентичност“
или на памет в днешен смисъл, а по-скоро възвръщане към
актуалността на живото като цяло. Едва в питагорейски
смисъл метемпсихозата добива значението на прераждане на
безсмъртните души, на повторна инкорпорация, която се
изразява като преминаване-пътешестване-странстване през
телата, през пространствеността – и може да бъде отчетена
нишка или история, връзка, както е със споменатия пример
на Пиндар. Самият термин ни насочва кое удържа единството
между отделните прераждания – душата. Тя е носителка
на същината, за разлика от несъществените променящи се
по вид тела. Обаче едва в латинската лингвистична традиция
– transcorporatio означава директно пренасяне на една душа
от тяло в тяло. В метемпсихозата съществува един семантичен
родов рудимент на възобновяващия се през раждането
живот, без оглед на индивида; като тя разкрива душата
като живот, душата като цялостен живот на всички, като
ритъм или движение, продължаващо-осъществяващо се от
родители към деца. Тесен възглед, който обаче постепенно е
преодолян. Метемпсихозата постепенно се освобождава и от
своя аристократичен аспект, отново засвидетелствана от
Пиндар, в прераждането, в душата се осъществява подобието
на вечната подвижност. Нейното непрестанно възвръщане
е част от непрестанното космическо възвръщане и оттук
усещането за единство, изразимо единствено в хармонията.
В питагорейството има един, непрозрим от днешна научна
гледна точка, пласт, които едва ли е чисто питагорейски
и се отдава, според редица изследователи, на тракийския
орфически мит – а именно равенството на душите – онтологичното,
космическото, хармоническото равенство, кое-
159