Tqloto_tekst_Desi_red

върху самия начин на съществуване на човека. Разобщението на
модерния човек от собственото му тяло е постигнато като
фрустрация и концентриране върху материалността, както и
от страха спрямо нейната проява като материя в отношение
към времето и пространството. Модерността, която полага
преди всичко една напълно нова рецепция на време-пространствените
отношения на цялостното възприятие чрез новите
скорости, смаляването на света и осъзнаването на космическия
мащаб, безграничността и т.н., предпоставя и друго разбиране
за тялото, което обаче е невротично компенсаторно.
Тялото наместо дом е унизено и принизено до инструмент и
механизъм, който може да бъде манипулиран. Затова и старостта,
красотата, любовта и смъртта, страстта и единствеността
– етосът и естетисът, са напълно трансформирани,
те са лишени от синергетичността на естествената си телесна
съвкупност и са проицирани, препратени, оразличени от
механизмената същност на тялото. То е добре функционираща
машина, която поробва, за да се поддържа, но същевременно с
това е машина, която е дълбоко отчуждена от това, което е
човекът, тялото е другото на човека, което той трябва да
почита и обслужва, но което не е просто негово, то е тяло –
споделен механизъм, върху който падат повинностите на социума,
които го регулират. Институцията отнема правото на
личността върху собственото му тяло, тя разцепва, внедрява
се между човека и тялото му. Като непрекъснато посочва тази
разлика – тялото има необходимости, калориен прием, подобно
на бързоскоростната кола с инжекцион, то се нуждае от добро
гориво и тогава работи по-добре, а когато функционира по-пълноценно,
следователно и ти сам живееш по-пълноценно. Всички
реклами за витамини и добавки акцентират на това: живей, но
се подсигурявай, поддържай тонуса, т.е. поддържай в изправност
машината, като следваш предписанието и щастието неминуемо
ще ти се усмихне.
44