Tqloto_tekst_Desi_red

Плоското и гладкото
П л о с к о т о, което става основа, канава за изобразителния акт,
е поле, което носи в себе си потенцията на пространство, и това
пространство е виртуално – мислимо и възможно в-и-чрез изображението.
Така, въпреки че полето по своето естество е двуизмерно,
повърхностно и плоско, то е колкото ясна повърхност, толкова
може да се възприема триизмерно и да генерира дълбочина. То е
празно, доколкото е неоформено и напълно свободно, доколкото не
е функционално подчинено на израза и изображението; то е самата
потенциалност на всяко възможно изображение.
Под „в и р т у а л н о п р о с т р а н с т в о“ следва да се разбира
визуалната представа за празно пространство 11 .
Ако свободата се корени в празнотата, то прозрачността
е способността да се поема и излъчва образът.
П р о з р а ч н о с т т а от своя страна пък предполага колкото
празнотата, трансформирането на полето в пространство,
толкова и собствено присъщата му флексибилност като
пластична и емотивна еманативност. Празнотата дава на „
изобразителното поле“ свободата на потенциалността, а прозрачността,
енергетичната способност да излъчва и предава,
т.е. да ретранслира образа, именно това превръща полето във
виртуално пространство и в модел на всяко едно виртуално
пространство, независимо от спецификата му дали е графично-живописна
или електронно-цифрова-интернетна. Свойството
„прозрачност“ разгръща плоското поле в пространство и го превръща
в такова 12 .
Празнотата и прозрачността са в реципрочна зависимост –
едната е невъзможна без другата, виртуалността е игра между
11
Дамянов, Бисер. Към въпроса за виртуалното пространство. Изобразителното
поле. Пловдив, 1998, с. 174.
12
Волков, Н. Н. Композиция живописи. Москва, 1977, с. 72.
372