Tqloto_tekst_Desi_red

особености и свойства, които предполагат, както и представимостта,
която подготвят) за спецификите на безтелесността
и безплътното тяло. Дали то е фотографско, плазмено, фасетъчно,
отпринтено, цифровизирано, електронно излъчено – актът
на безплътността му вече се е случил, то е безплътно тяло,
изображение, образ, нагледна реалност, която обаче произвежда
значения и отношения чрез проективността и репрезентативността
си. Материалната текстура на носителя, нейният характер,
стилистиката на тази плът, реалната осезаемост на
това сетивно постигаемо тяло-вещ биват забравяни, отнети
от аурата на оживяващото-оживотворено-безплътно тяло, което
извлича онтически характеристики от своята изложеност,
откритост, нагледност и постигаемост – все способността на
тялото да се оприсъстява и заявява като тяло, но уподобявайки
се на тяло, безплътното тяло не става тяло, то е нещо друго,
то е „като-че-ли“ – чиста транспонация, представяне и репрезентация,
в която основният момент на „като-че-ли“ е тенденциозно
заличаван и от което се постигат повече от стилистически
и експресивни ефекти.
Тук не бива да се забравя и една красноречива особеност на
безплътните тела – те не са самостойни. Преди всичко те са
тела, положени на тактически смисли, на една външна на самите
тях стратегия, те са тела инструменти, знаци, техните значения
са вложени в тях, а не постигнати свободно и самоположени
от разгръщането на собствената им онтична способност за
осъществяване-въплъщаване на битието (колкото и като цялостна
аура да са изпуснати от властта на създателите им).
Смисли, които са нарочно предизвикани, констелирани в мрежова
структура от въздействия и послания, скрити и нескрити,
но директни, четими и пределни като хоризонт. Това са тела
знаци, съобщения, послания, текстове par excellence. Те не са самостойни
тела, чието единствено значение е вложено в тяхното
собствено битие, в хоризонта на тяхното разгръщане.
362