Tqloto_tekst_Desi_red

дискурси на човешкото и неговото осъзнаване, изразени в понятия
като космогония, теогония и т.н. Как възникват душата
и тялото и защо те се нуждаят от питане, от превръщане в
питане, кое ги проблематизира и какво може да ги разреши. А
разрешението е някакъв мост, изследване на връзката, както и
на нейните разриви и противоречия. Човешкотото се появява
от дълбоката онтологична колизия, която се поражда, поддържа
и реализира като напрежение.
Възможно ли е да се прокара някаква успоредна линия между
двете понятия за душа и тяло в аспекта на тяхната обобщеност и
корелативност като corpus и ψυχή 2 ; възможно ли е структурите на
понятията да бъдат взаимоотнесени, съпоставени и през тяхното
сравнение да се откроят изводи, чрез които да се деконструира начина
на тяхното изпълване със съдържание и смисловия им обсег.
Опитът, който човекът има сам за себе си, е опит на собствената
му разобщеност; осъзнавайки се, той се озовава в онази
уникална за съзнаващото-съзерцаващото се същество ситуация
на екзистенциално несъвпадение. Имайки чувства, човекът не е
самите чувства; имайки разум, не е само разума си; имайки тяло,
сякаш не съвпада и с тялото си. Той е собствената си разобщеност,
от всичко, което го съставя, което е част от него,
той сякаш отпада или отсъства. В нищо от онова, в което
припознава елементи от себе си не може да се приюти, защото
е сякаш отвъд самите тях, то е във всеки един елемент от
себе си, но никъде не е целостта си, не е в нито един детайл.
Човекът буквално е „вън“ от себе си, макар и да обитава тялото
2
Corpus, –oris, n – латински език – 1. тяло; 2. а) месо; в) мъртвец, труп; с)
туловище; d) лице, човек; 3. материя, вещество, маса; 4. а) същност, същина; в) тяло,
съюз, общество, съсловие, всички граждани; с) сбирка, събрани съчинения; ψυχή –ή, –
старогръцки език: 1. дъх, дихание, душа, жизнена сила, живот; 2. душа, отделена от
тялото, дух, сянка в подземното царство; 3. живо същество, личност, човек; 4. душа
като общо понятие за всички вътрешни (душевни) прояви и качества: а) ум, разсъдък,
съзнание, мисли; в) дух, чувство, сърце, смелост, мъжество; с) желание, влечение,
наклонност, подтик, копнеж, страстно желание, страст, апетит.
103