Tqloto_tekst_Desi_red

зрелищност и веобщосподелимост на емоцията, чрез игровост,
която предполага героят „футболист-нападател-голмайстор“,
около когото се състоят ахиловия ореол на избраника и непостижимото
човешко въплъщение. Което между впрочем е и
единственото логическо обяснение на космическите им хонорари.
Пароксизмът вече е житейска, а не естетическа категория,
и се осъществява в полето на икономическата обезпеченост, а
не в полето на художествените изяви.
Дълбокото неравновесие, в което е изпаднал светът, ситуацията
на невропатична фрустрация до голяма степен се осъществяват
чрез непрекъснатото либидуозно стимулиране и
засилване на желанието и отграничаването на възможността
то да се постигне, което „привързва-поробва-подчинява“ със същия
успех и ума, и тялото, канализирайки усилието в стереотипа
на нагледното ето, което обаче никога не съвпада напълно
с наличното ето. Така без сакрум и само с баналността на
образа-действителност, чиято плътност е по-силна от тази
на наличното, тялото е разлъчено, поставено-принудено в модуалността
на отсъствие от себе си, разобщено с това, което
осъществява човека като човек.
Отсъствие и разобщение
Сега религиозният срам, моралният свян от обсценното и скатологически
откровено тяло е снет, дори напротив, тялото е
любопитно с естественото безсрамие на своите процеси и необходимости,
със свободата да бъде невъздържано. Невъздържаност,
която е простима и разбираема, дори не буди погнуса или
323