Tqloto_tekst_Desi_red

в насрещност, в идване към-в тяло, за да може да се разпознае като
такова – като тяло.
Основната трудност е тъкмо в тази парадоксална неслитна
слятост на субект-обектната позиция, на тази невъзможна
демаркационна линия между основната познавателна позиция
и неспособността да се артикулира ясно очертание, което да
гарантира самодостатъчността, самоочевидността на осъщественото
„знание“ и неговото превръщане в „познание“.
Питайки тялото, субектът пита себе си, излизайки от себе
си, той се връща към себе си, но вече към себе си като Друг, одругостявайки
самия себе си, овъншнявайки се. Тялото е парадоксалност
на баналната екзистенциална позиция вътре – вън, но
не нейното релативизиране, нито снемане, а мета-морфозиране
в енергийна антитетичност, от чието напрежение се постига
спецификата на проскрибцията и на познанието относно тялото.
Проблемът при позицията и ракурса на субекта към тялото
е собственото му съвпадение с обекта на акта на познанието и
невъзможността за установяването на стабилна разделителна
черта в опозицията субект – обект, като така се нарушава онази
аксиома на познанието, върху която настоява Николай Хартман:
Във всяко познание познаващо и познавано си противостоят. Противоположността
на двата члена не може да бъде снета и има
характера на взаимна изначална разделеност или на трансценденция
11 .
Тук опозицията, противостоенето е заменено със синхронията
на парадоксални оттласквания и съвпадания. Невъзможността
за отграничаване на иманентно и трансцедентно
11
Hartman, N. Grundzüge einer Metaphysik der Erkenntnis. B., 1998, p. 64.
66