Tqloto_tekst_Desi_red

свободен в игривостта на екзистенциалната си вариативност
и виртуозност.
Оказва се, че мисленото в-и-чрез категориите на стихиите е
някаква интелектуална анатомия на сродствата и противоречията,
където лингвистичното движение е със същия онтологически
екстензивен заряд, както и самото реално осъществено
движение в пространството и нагледа. И това е едно фундаментално
основание за „вътрешния смисъл“, който именно по
този начин става постижим и дефинируем. Вътрешният смисъл
и лингвистичното движение са полагане в един ракурс на
всичко онова, което превзема човека и се осъществява в-и-презнего,
като го обзема, превзема и надмогва, а то не е нищо друго
освен самото надмогващо го битие, което му подарява-завещава
себе си на себе си, но му отнема дара, тъй като го оставя да
потъне във всичко онова, което не би могъл просто да остане
или стане, без да реагира. Отговорността на човека е неговото
наказание, възмездие и свобода. Оставен сам на себе си, дарен сам
на себе си, той не може да се противопостави на битието, което
в последна сметка се осъществява през неговата собствена
свобода, но и също толкова отчужден от себе си, защото не е
посветен сам на себе си, а е препратен към нещо надвишаващо
го, към цел, която не лежи в хоризонтите на собственото му
осъществяване или съществуване.
Движението и душата
Безсмъртието е голямата тема на целия хилядолетен дискурс за
душата. През него се осъществява спасението на човешкото,
провежда се спасителната акция на смисъла и смислеността от
една страна, а от друга се проецира една свойствена на устра-
145