Tqloto_tekst_Desi_red

от друга, начините, по които бива мислено тялото в две до голяма
степен напълно различни култури по отношение на тялото,
но дълбоко взаимносвързани – Гръко-римската античност и
Модерността. Целта на паралела е да се откроят недвусмислено
и ярко отликите, приликите и въздействията. Античността
може да бъде представена като епоха на присъстващото тяло,
на Танталовото тяло, докато Модерността – като епоха на
чезнещото тяло, на отсъствие от тялото, на нарцистичната
образна проекция на призрачния и прозрачен симулакрум. Паралелът
се развива в няколко аспекта и през опозицията присъствие
– отсъствие, и през опозицията на менталните модели.
Тялото се мисли не само като одушевената физика на човека,
а като въплъщение на човешко и само човешко съдържание, на
дълбоките модуси на човешкото и неговата специфика, които
могат да бъдат разчетени в „тялото текст“, но не от семиотичен
или семиологичен ракус, а като проследяване на режима
на самите вписвания. Едно усилие тялото да бъде върнато на
себе си, т.е. на човешкото съдържание, оприсъствявайки в едно
абсолютно тук, не друго, а именно самата оживотвореност и
способността є да се самопознава. Тялото е разглеждано през цялото
време тъкмо в светлината на тази откритост и способност
да се оприсъствяват битието и смисълът, до който човек
се домогва. Смисълът, който се оказва изобретен, следствие на
един автопойезис, като това осъзнаване е опит да се възвърне
изгубеното достойнство и да се открие нов подход за непоробваща
рефлексия, чиято основана задача е да покаже тялото и
неговата роля на оцелостяващ онтологията модус.
Първата глава съсредоточава вниманието върху общите
дефиниции на тялото и телесността, както и върху факта, че
всеки дискурс върху тялото е и някаква форма на онтологически
дискурс. Че в представите, свързани с тялото, има наслоена
„история“, върху която могат да се осъществяват реконструкции,
която се нуждае от археология; че тялото се е състояло
22