Tqloto_tekst_Desi_red

щото като сетивно постигаемо, защото посредством сетивността
се разкрива съдържанието на самия реален принцип.
Водата е дълбинна интелектуално-ноетична фигура на търсенето
и откриването на единната основа, която проблясва във
всички конкретни неща.
Въздухът
Стихиите не просто са първоначала, праформа на битието
α̉ρχή, те преминават една в друга – по принципа на сгъстяването
и разреждането, те демиургично се преобразяват една в
друга, докато съ-з-дават света. Анаксимен разпознава въздуха
като α̉ρχή. Въздухът е началото като качествено определена
субстанция – пра-начало на съществуващото и субстанцията
на самата душа. И ако водата на Талес е говор за съобщностното,
за единния принцип, то въздухът на Анаксимен е говор преди
всичко за движението не само за онова, което оживотворява,
но за оживотворяването като движение.
Като пра-елемент въздухът се полага като основа на възникването.
От въздуха чрез разреждане възниква огънят, а посредством
сгъстяване – вятърът, облаците, водата, земята и
камъните, по градуален принцип на гъстотата. Дори температурата,
студеното, хладното, топлото и горещото се свеждат
до различни плътности на този първоелемент. Дори има
твърдение, че Анаксимен доказвал този факт по следния начин:
ако съвсем слабо човек издишва през съвсем малко отворени
устни, дъхът му се охлажда и става студен; ако обаче отвори
широко уста и издиша, дъхът му става топъл. Самата земя е
породена от „сплъстяване, сбиване“ на въздуха. Звездите пък водят
произхода си от влажните изпарения на земята, които с
131