Tqloto_tekst_Desi_red

Не само душата, но и благото, единното, логосът, знанието
и истината като нескритост, като алетейя – могат да бъдат
определени-достигнати-разбрани през идеята за междината, в
аспекта ù тъкмо на μεταξύ помеждутъчност, на парадоксална
съобщност и съвместност. Платоновата философска мисъл е
диалектическа, флуидна, подвижна, разбираща, разговаряща, обменна
през своята активна μεταξύ – динамика.
Онтологичният и онтическият смисъл на μεταξύ помежду
е толкова дълбок, че предполага сам по себе си извънредната
необходимост да бъде разглеждан самостоятелно. Именно върху
него Платон смогва да продължи, развие и съчетае йонийската
натурфилософия и питагорейската космология с един
антропоцентричен устрем, който репрезентира всеобхватността
и необята на всемирното – в активно съзерцание,
обглеждане-теория на прекрасното космическо тяло. Но видяно,
лицесъзряно в сияйността му не с физическите очи, а чрез
зрението, постигнато през душата и нейната анамнезична и
паметова способност. Тъкмо това прави душата с особен онтичен
статут, който е изразим в нейната междуположеност,
защото тя обладава и оживява тялото, но и го въздига, трансформира.
Μεταξύ е онази способност на душата, а и на самия човек,
да бъде сам той междина, състояние на връзка между екзистенциалните
нива. Ето защо в друг един диалог – „Пирът“,
посредством това μεταξύ – „помежду“, Платон разкрива същността
на душата, на човека и ероса 47 , и осъществява своето
обобщение на вътрешната подредба на мирозданието като
съзвучие-свързаност. Демонът и Еросът като демон е „меж-
47
Еросът е определен от Платон като демон, в онзи аспект на обладаване и на
по-низша божествена изява, на полубог; но и на мигновена, светкавична проява, на
действие, именно динамичният, изявяващ се статус е особено съществен за демона
и за ероса като динамична изявяваща се сила, която предизвиква движения, действия,
събития.
186