Tqloto_tekst_Desi_red

мантиките и семиотиките. Тялото понася цялата история на
човешкото в собствените си граници, без обаче да престава да
бъде единствено и само себе си. Тялото се е превърнало във вентрилок
не на свои съдържания; на говор, който не е негов, макар
че е човешки; на съдържания, които не са му субстанциални, но
включват неговата субстанция и потенциална способност.
Тялото е текст тъкмо защото е тяло. Онова, което в последна
сметка прави тялото тяло, е неговата текстуална потенциалност.
Изменчивостта и трансформабилността на
неговите текстове е вече феномен от друг порядък. Тялото е
тяло вследствие от културата, от живота на човека като
същество на културата, а не като природно създание и оголен
fusis. Определенията на тялото стават възможни именно през
културността и окултуряването. Тялото е невъзможно вън от
културата, защото вън от нея би било или чиста природа, нещо
налично и спонтанно, нещо необосновимо и напълно иманентно,
или просто организъм, функционална единица на виталистична
стихия на натурата. Тялото е пресечната разобщаващо-съ-общаваща
точка между-посред култура и природа и вечният дебат
за огледалността на тази опозиция, която тялото снема и релативизира
в себе си, за да я оголи не като несъществена, а като
неспособна за дълбинна релевантност към феномена на човешкото
като човешко.
Как тялото се превръща в текст, как текстът е въплътен
в тялото и до каква степен те са преплетени, взаимнообусловени
и взаимнозависими. Защо изобщо е възможно мислене за тялото
текст, и то мислене не просто за вписванията дефинициите
и дескрипциите, а за конституирането на човешкото,
за появяването на човешкото, като творение на самия човек,
като въплъщение на самия човек, за поредната контаминираност
между идеалните концепти и техните рефлексии, вгъвания
и в последна сметка моделировки в самата тъкан на тялото
– проскрибция.
224