Tqloto_tekst_Desi_red

лесна душа въобще, поражда в по-късните епохи на мисълта съвсем
други йерархични изражения на човешкото естество. Срещу
традицията на ортодоксалния трихотомизъм на човешкото
естество, ярко експлициран от Немезий Емески 50 , според когото
човекът е единство от три елемента – първоначала – дух-душа-тяло,
би могло да се построи една трихотомия на тялото,
посредством която то да бъде постигнато в някаква, макар
и относителна, феноменологича пълнота на своите прояви, на
своята екзистенциална явеност и явственост.
И така, тялото е тяло в собствената си трихотомичност,
изразена в консеквенционалната градация σω̃μα – φυσις – corpus,
където σω̃μα (плът) означава плътта, специфичната материя
на тялото, тъканта. Онова, което е налично като живо, но
не е самото живо, а е оживената телесна материя, противопоставена
на не-живото, доколкото е живо, от една страна, а
от друга, на вещта, тъй като не е вещ, в собствения смисъл на
вещта, като приложеност и нагледна другост, която може да
бъде обладавана.
Fusis тогава се явява в аспекта на биологичната единица, и
предиспозицията на организма като натура, където се очертава
corpus (тяло) – тялото като тяло в чисто човешки аспект на
всичко основа, което е способно да се осъществи като човешко
тяло; само като единствена форма на човешкото съществуване.
И трите σω̃μα – φυσις – corpus са обвързани от една екзистенциална
неразчленимост. Но тялото въпреки това не е чиста
трихотомия, а акциденциалност, съотнесеност между една
йерархична и субординативна структура.
50
Вж. Немезий, епископ на Емеса. За природата на човека. София, 2003, с. 31 и сл.
193