Tqloto_tekst_Desi_red

Съвременните течения на философската, социологическата
и психологическата мисъл привиждат като основен приоритет
на своята дейност тъкмо съгласуването на рационалните
принципи, науката, практическия разум и религията
като основни модуси за рецепииране и разбиране на явленията
и на света. По този начин въпросът за тялото бива разгърнат
в контекста на водещите въпроси на самопознанието,
самосъхраняването и себеутвърждаването, но по напълно нов
начин, за който е съществено най-вече откриването на точката
на пресичане в тези различни перспективи и форми на
съзнание. Специфичните подходи реализират различни стратегии
към тялото, които обаче са част от цялостната „грижа
за себе си“ на човека, който е длъжен вече да открие не само
основания за своето съществувание, но и основания за своето
„несамоунищожение“ и бягство от нарастващата социалната
„лудост“.
Настоящото изследване всъщност е опит тялото да бъде
разкрито във-и-чрез мрежата на тази усложнена културно-комуникативна
ситуация, в която да се онагледят симптомите за
безпътността и нагнетеното напрежение от постмодерната
апория. За целта се разкрива свойствената „текстуализираност“
на тялото като арена и бойно поле не само на представи
и идеологии, но и на житейски стратегии и политически манипулации,
които изкуството от своя страна разобличава чрез
силата на присъщата си игровост, дистанцираност, известна
маргиналност и емоционално-рационална свобода, в които тялото
обаче търси последните убежища за своята дишаща автентичност.
Квинтесенцията на изследователския патос се разпознава в
плана на философските епистемологични, но и чисто етически
и естетически основания. Ако центърът на проблема в „Тялото
текст“ е не само защо имам тяло, защо се въплъщава в материя
12