Tqloto_tekst_Desi_red

на красивото, грозното, възвишеното и низкото, за трагичното
и комичното, за изящността на изкуствата и техния понятиен
феномен, а по-скоро за начина, по който човекът сам е
възприемал себе си и своята собствена включеност/изолираност
от мирозданието като дело на хаос и космос, проблясък на онтологическата
хармония и/или дисонантност, за тялото като
бряг, убежище и граница.
Подобна глобалност на погледа е крайно необходима, за да
може да се изтръгнат дискурсът и съзнанието от клишираните,
утъпкани, но сигурни пътища на обичайното виждане за
човека и неговата система на познанието. Естетиката, ако
предпоставим Кантовото разбиране за нея като учение за сетивността,
за нагледното представяне и неговото съучастие
в голямото човешко понятийно познание, акцентира на презентируемостта,
от една страна, а от друга, на сетивната постигаемост,
която притежава особено съществено значение,
непостигаемо в друг аспект. Естетиката проблематизира тялото
през един особен и крайно специфичен ъгъл, който изобщо
не отрича онтологичес ката му значимост, а напротив, я преформулира
и преакцентира. Естетиката, тъкмо през тялото,
обосновава себе си и като онтологически опит и го осветлява
от неочакван и изненадващ ъгъл, по-скоро твърде синтагматичен
и консолидиращ. По този начин сякаш се преосмислят самите
състояния на духа, където естетиката като специфично
състояние на духа, в най-чистия Кантов смисъл, е състояние
на уширеност и на автентичност, при което тялото е онтологически,
екзистенциален топос и дом на духа, но и място за
стълкновение на самия смисъл, обаче топос най-вече на неговото
разпознаване.
Темата за тялото ни изявява именно като тела, но и не
само като тела, а като другото на тялото. Спецификата на
естетичес кото познание заговаря за ценността, вкуса и насла-
28