Tqloto_tekst_Desi_red

обемността, цветът, сетивната осезаемост всъщност са само играта
между светлина и мрак, между сянка и полусянка, или честотата
и дължината на вибрацията на вълната на лъча), светлината,
употребена като тяло, но като тяло лишено от тежест,
обем, плътност – напълно свободно от пряка вещественост –
ефимерно, красиво, миражно и сугестивно, но най-вече присъстващо
в своето отсъствие. Светлината и осветеността е
основната игра на присъствието-отсъствие на топосната констелираност.
Безплътното тяло е медиирано, репрезентирано
и проицирано, „въплътено“ тъкмо посредством светлината.
Светлината същевременно е холограмната лекота на безплътието
и последната плът на тялото. Но и тази, през която
се осъществява възможно най-достоверната илюзорна документална
достоверност на образа. През светлината безплътното
тяло става именно тяло, придобива необходимата реалност,
която фасцинира през-себе-си пиксализирана и плазматична, в
прелестта на едно напълно невъзможно за декодиране и транс
достоверно „като-че-ли“.
Тази удивителна и поставена в позиция на модел и модус,
превърната в екзистенциален статут междинност на безплътното,
го кара да се превърне в едно мощно знаково и семагенеративно
поле на репрезентация на онтологичната човешка участ
на битието посред и между – в смисъла на всичко онова, което
Платоновата философия се опитва да обеме, чрез понятието
μεταξύ. Откъдето и хипнотизиращата сила на безплътната
плът, на безтелесните тела, които сякаш притежават всичко
онова, което определя тялото като тяло, но като осъществят
и една непосилна лекота за дишащото тяло – безплътните тела
са напълно свободни от негативите, от времето, от непрестанната
екзистенциална борба, която се осъществява във всеки
един момент и на която тялото е толкова субект, колкото и
арена, бойно поле. Тялото, което е във вечната схватка между
оцеляващия-отминаващ-гаснещ-погиващ и поддържащ-се-възста-
356