Tqloto_tekst_Desi_red

с логос, с дискурсивно разбиране – отговор на неравновесието,
от което питането създава своята онтологична енергия. Онтологична,
защото човешкото съществува, полага и осъществява
себе си в питането, което е израз на неудовлетворението
и на рационалната му способност. Питането за душата и
тялото изис ква и налага съучастие между дискурсивните нива,
един по своята форма онтологичен метексис.
Тялото и душата са еднакво сполетяващи човека; феномени,
на които той се натъква, в които се оказва впримчен, както е
впримчен сам в себе си, в невъзможността да се екстазира като
екзистенция – в другото, да се о-другости като чуждост, без да
се разруши, или без да се озове в онази субективна яснота на откритост,
явяване и себе-на-личност, които обаче се скриват в
своята явеност. Тялото и душата като проблем на питането
създават онзи страх и енергия, произтичащи от оттласкването
срещу губителното веяние на horror vacui, в който човешкото
уширява само себе си, в който се умножават менталните
модели и се разширява екзистенциалният хоризонт. Питането
е озоваване в отвореността и откритостта на битието, където
то се отъждествява със самия modus vivendi като способност
за излагане и осъществяване, като жест на екзистиране.
Твърде противоречивият модел на отношението душа –
тяло в ракурсите на психогония или соматогония изисква непрекъснато
да се държи връзка между аспектите им и динамичните
им препратки. Платоновото разбиране за душата би било
невъзможно без фундамента на питагорейските натрупвания.
Учението за душата на Питагор и неговите последователи не
може напълно да бъде реконструирано, без да се разбере, че то е
поврат в мисловния модел и без да се подчертае, че довежда до
едно биномично отношение на унизяване и на уважение към тялото.
Консумацията на месо попада под забрана, защото в нея е
153